Частното изпълнение - предпочитано, но потребителите му искат повече


24/03/2016

Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) работят по-бързо и качествено от държавните. Това обаче увеличава натоварването им, отразява се на ефективността им и кредиторите и длъжниците се оплакват, че получават все по-малко внимание. Много юристи са на мнение, че тарифата на ЧСИ е прекалено сложна, а таксите трябва да се намалят.

Това са само малка част от изводите в мащабен анализ на функционирането на частното съдебно изпълнение. Той е направен от сдружение "Център за правни инициативи" в партньорство с Камарата на ЧСИ. В анализа е включено мнението на самите ЧСИ и на други юристи – съдии, адвокати и юрисконсулти, за работата на частното изпълнение (виж мненията и идеите им в прикачения файл). По не малко въпроси те очаквано се разминават – за размера на таксите, за това дали трябва да се разшири районът на действие на един ЧСИ или да се увеличи броят им. Авторите обаче посочват, че целта им е да провокират дебат за бъдещето на системата.

Частните изпълнители са по-малко от държавните, но имат пет пъти повече дела и вършат три пъти повече работа. Преди последния конкурс, при който място в професията получиха 44 нови ЧСИ, те са били 163, а държавните – 216.

Докато по данни за 2013 г. един ДСИ приключва средно 168 дела, частният свършва 435 дела, т.е. близо три пъти повече. Това не се дължи само на факта, че последният отговаря за пет пъти повече дела – по данни от 2014 г. съотношението е 5490 към 1204 в полза на ЧСИ. Важен фактор, който прави ЧСИ по-ефективни, е, че те трябва да се издържат от услугата, която предлагат.

Анализът констатира, че расте не само броят на новите дела, но и на неприключените и това е тенденция както при частните, така и при държавните изпълнители. "Причините са многобройни. Сред тях е настъпването на икономическата криза от 2009 г. и нейните отражения върху бизнес активността и доходите. Кризата доведе до ръст както на корпоративните фалити, така и на броя на гражданите, които не успяват да посрещат задълженията си. Едновременно с това, според ЧСИ някои нормативни изменения също водят до по-трудна събираемост на вземанията", посочват авторите на изследването.

Същевременно взискателите посочват, че ползват ЧСИ винаги, когато могат. "Има изолирани случаи, когато се предпочитат ДСИ – обикновено, когато в района на съответния окръжен съд не е имало ЧСИ или е имало един или двама, които не са се считали за добри професионалисти", пише в анализа.

Сред интервюираните при изследването юристи има немалко, които са негативно настроени към частното съдебно изпълнение. Това е тенденция, която се наблюдава най-вече сред практикуващите в малки населени места. Над 43% от тях дори заявяват, че трябва да има само държавно изпълнение. Най-позитивни към частното изпълнение пък са съдиите, адвокатите и юрисконсултите от София.

Икономика на съдебното изпълнение

Цялата картина, която очертава статистиката, позволява да се направи и анализ на приходите на ЧСИ. Този доста "парлив" въпрос досега не е бил обект на публично изследване, а за частните изпълнители редовно се правят негативни коментари, че печелят на гърба на длъжниците. Един от анкетираните дори е заявил: "Системата създаде служебни милионери. Тази възможност трябва да бъде елиминирана."

Първо авторите на анализа са изчислили, с известни уговорки, че средната сума по едно дело при ЧСИ е нараснал значително през годините. Ако през 2007 г. е бил 10 182 лв., през 2013 г. вече е 17 419 лв. А след това се заемат с печалбата.

"Постоянното увеличаване на делата и запазването на броя на предлагащите услугата водят и до увеличаване на маржа на печалбата за ЧСИ през изминалите години. Докато през 2008 г. на един ЧСИ се падат по средно 137 000 лв. от такси по съдебно изпълнение, през 2013 г. сумата достига почти 400 000 лв. или три пъти повече", показват сметките.

В анализа се прави следната интересна съпоставка: "При сравняване на тези суми с оборота на микропредприятията (на практика канторите на ЧСИ са микропредприятия с до 9 заети, които предлагат услугата "съдебно изпълнение") се вижда сериозна разлика. В периода 2008-2013 г. оборотът на едно нефинансово предприятие с до 9 заети се колебае между 140 и 170 хил. лв. годишно. В същото време събираните суми от такси за съдебно изпълнение като цяло нарастват всяка година". И е цитирано мнението на представители на взискателите, че ЧСИ реализират несправедливо големи печалби с делегирани държавни правомощия, което се отразява негативно на отношението към професията.

Идеи за таксите

В доклада се анализират възможностите за промяна на таксите на ЧСИ. Изследването ясно очертава тезите от една страна на самите изпълнители, които масово (66,7%) са на мнение, че тарифата им трябва да се увеличи, срещу останалите юристи (70,4%), според които тя трябва да се намали. И ако има въпрос, по който позициите се събират е, че тарифата трябва да се опрости.

Авторите на анализа дават някои идеи за това как може да се постигне конкуренция в професията на ЧСИ, която определят като строго регулирана. 

сферата на съдебното изпълнение, доколкото таксите и разноските за него са за сметка на длъжника, избягването на неговото свръхнатоварване би могло да се постигне и чрез определяне на максимум, който длъжникът трябва да плати (това не означава максимална цена на самата услуга, тъй като разликата може да се заплати от взискателя при по-висока договорена цена)", пишат те. И продължават: "Що се отнася до пропорционалните такси за изпълнение на парично вземане, в размер на определен процент върху събраната сума, кредиторът няма интерес да договаря техния размер под процента, определен в тарифата, тъй като те се събират от длъжника едва при успешно изпълнение. От друга страна, всички останали такси се внасят авансово от взискателя и го натоварват с плащане, което би могъл да не възстанови, ако изпълнението се окаже неуспешно или има само частичен успех. В този смисъл, взискателят би имал интерес да договаря с ЧСИ по-нисък размер на тези такси, като това би било в интерес и на длъжника и би способствало за намаляване на цената на изпълнението". Затова в анализа се предлага да се обмисли дали на ЧСИ да бъде дадена възможност да договорят с взискателите такси под тези в тарифата.

Възможност за конкуренция или нарушение

Друга идея е несъбирането на авансовите такси вече да не бъде приемано за дисциплинарно нарушение, както е сега, защото дава възможност за някаква ценова конкуренция между ЧСИ. В полза на това предложение е фактът, че има държавни органи, на които по споразумение не се събират авансови такси, например тези на съдебната власт. Според застъпниците на тази теза не несъбирането авансови такси, а извършването на ненужни разходи и свръхобезпечаването на вземанията, би следвало да бъдат обект на сериозни санкции.

Позицията на камарата обаче е, че именно авансовите такси, плащани от взискателите, са естествена спирачка пред възможността те да овластят ЧСИ да извърши множество ненужни действия по изпълнителното дело и свръхобезпечаване на вземането, което би увредило длъжника. В анализа се напомня, че според тълкувателно решение 2/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд несъбирането на авансови такси е дисциплинарно нарушение на ЧСИ, но от друга страна не опорочава изпълнителното действие.

Доброволно ли е доброволното изпълнение

Познатата идея за намаляване или отпадане на таксата, ако вземането е платено в срока за доброволно изпълнение, също е намерила място в анализа.

За отмяната на таксата особено силно се застъпват някои големи длъжници, като например застрахователните дружества. Част от аргументите са свързани със създаването на стимули длъжникът да изплати дълга доброволно. Според други пък получаването от ЧСИ на пропорционална такса в пълен размер, без той да е извършил действия по събирането на вземането и при положение, че вече е получил обикновени такси за проучване и обезпечение на имуществото на длъжника, е несправедливо.

Очаквано ЧСИ не приемат тази позиция. Основният им аргумент е, че при започнало принудително изпълнение не би могло да се говори за доброволно плащане. Те предлагат двуседмичният срок за доброволно изпълнение в ГПК да отпадне по аналогия с отпадането на поканата за същото в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. "Според КЧСИ продължаващото съществуване на тази пропорционална такса, в пълен размер, е важно за дисциплиниране на участниците в търговския оборот и мотивирането им да плащат задълженията си още преди да се е стигнало до образуване на изпълнително производство. Те допускат, че по социални съображения тази такса би могла да бъде премахната или намалена единствено по отношение на физическите лица, но не и що се отнася до юридическите", пише в анализа. Много ЧСИ са споделили, че отпадането на таксата при доброволно изпълнение може да доведе до демотивация и фалит на кантори.

Анкетата показва, че именно това е въпросът, по който мненията на ЧСИ и представителите на останалите правни професии се разминават най-силно. Ако 89% от частните изпълнители са на позиция, че таксата при доброволно изпълнение трябва да остане същата, то 67% от останалите юристи са за нейното премахване, а 25 на сто от тях настояват за намаляването ѝ.

Авторите на анализа са на мнение, че териториалното ограничение изкривява на конкуренцията създава предпоставки за разнородна практика и качество на услугите по места и конфликт на интереси. "В този смисъл, оправдано е да има критично отношение към това ограничение и да се мисли за начини за либерализирането му", твърдят те.

1:30 000 или 1:10 0000

"Една от причините за натовареността на съдебните изпълнители и съответните критики към качеството на услугата е въведената квота – един съдебен изпълнител на 30 хиляди души население. В по-големите градове маржът на печалбата постоянно се увеличава, делата все повече се забавят, а квотата не позволява навлизането на конкуренция. Това няма как да допринесе за повишаването на качеството на услугите. В малките градове пък има по един съдебен изпълнител и на практика няма никаква конкуренция, което също няма как да води до добра услуга", твърдят авторите на изследването.

Един от всеки трима юристи е на мнение, че няма причина за подобно ограничение на броя на ЧСИ, а други са заявили, че съотношението трябва да се намали до това на нотариусите – 1 на 10 000 души население. Взискателите пък са изразили мнение, че така делата ще приключват по-бързо, а на тях ще се гледа като на клиенти, които трябва да се обгрижват, за да не изберат конкурента.

Частните съдебни изпълнители силно подкрепят квотите. В анализа обаче се посочва, че България е сред страните в Европа с най-малко съдебни изпълнители и съответно с най-малка конкуренция. Отчетено е все пак, че след последния конкурс в професията влязоха нови 44 ЧСИ.

Другият най-ограничаващ конкуренцията елемент в регулирането на съдебното изпълнение, според изследването, е липсата на национална компетентност. "Негативният икономически ефект се проявява поради факта, че бизнесът не е равномерно разпределен в различните региони в страната. В някои случаи това води до недостиг от изпълнители в определени области и неефективност на съдебното изпълнение", заявяват авторите на доклада.

И дават пример с областите Габрово и Силистра. Населението им е сходно (117,3 хиляди души в Габрово и 115,4 хил. души в Силистра), което предполага еднакъв брой съдебни изпълнители според квотата. "В същото време Габрово и Силистра се различават значително в икономическите си показатели. През 2013 г. в област Габрово функционират 5 720 (48 на хиляда души от населението) нефинансови предприятия, докато в област Силистра те са 3 853 (33 на хиляда души от населението). Освен това БВП на област Габрово е почти двойно по-голям от този на Силистра. Чуждите инвестиции в Габрово пък са над седем пъти повече от тези в Силистра, а показателите за пазара на труда в Габрово са много по-благоприятни от тези в Силистра и отбелязват по-бързо възстановяване от негативните ефекти на кризата. Тези разлики обясняват и защо постъпилите дела към съдебните изпълнители в Габрово са двойно повече от тези в Силистра през последните години", се посочва в анализа.

Затова не малко ЧСИ, а и представителите на другите правни професии, са на мнение, че териториалната компетентност на изпълнителите трябва да се разшири – например до апелативен район, а според някои дори до национално ниво. Все пак обаче в това отношение нагласите са по-скоро консервативни. Такива са и по отношение на паралелното съществуване на държавното и частното изпълнение.

legalworld.bg

Назад